Слави Косера избил толстолоба на бял червей

Един от най-големите въдичари в Бургас разкрива тайните на спортния риболов

Людмил ИВАНОВ
Снимки Тодор СТАВРЕВ, Митко ДИМИТРОВ и личен архив

Пролетта вече дойде, а с нея и новите мераци на риболовците, които нетърпеливо чакаха да се стопли времето. След близо 5-месечна пауза въдичарските страсти отново идват на дневен ред.
Един от най-запалените и популярни риболовци в Бургас – Слави Косев, по-известен в бранша като Косер, зове всички, които обичат най-мълчаливия спорт, да приготвят такъмите и да тръгват по поречията и язовирите, докато още не са влезли в сила забраните.
Ако се чудите къде да отидете на риболов, какво оборудване ви е необходимо и с какъв улов да се приберете, просто можете да посетите магазина за риболовни стоки на Косера на ул. „Плиска“ зад „Краставицата“, където ще получите необходимата информация, съвет и всичко останало, което ви е нужно.
А самият Косер е доказан въдичар. Не случайно житейският му принцип е удоволствието от работата. Затова и бизнесът му е този. Занимава се и с морски риболов, но слабост му е сладководният. С бургаския отбор „Маяк“ е ставал три пъти вицерепубликански шампион по спортен риболов. Индивидуално е печелил турнир на язовир „Цонево“, втори е бил и на „Караисен“. През 2000 година е и републикански първенец по морски риболов. Бил е и национален състезател. Частният клуб „Маяк“ го е сформирал заедно с авера си Мишел Димитров и още двама – трима техни съмишленици от Бургас.
В региона най-предпочитаните места от бургаските риболовци са езерото Мандра и река Средецка, поради близостта им до града. На Мандра има всякакви риби, най-често се ловят шаран и каракуда, а от хищниците – бяла риба и щука. Сулката, както още е популярна бялата риба, се лови на силиконова изкуствена примамка, наречена туистер, или на жива рибка. Ако сте навити за по-сериозен излет, посетете язовирите „Ясна поляна“ или „Камчия“, където също има много риба. Косера и приятелите му ходят на свободен риболов около 40 пъти годишно. За по – дълги излети обикновено посещават язовир „Ясна поляна“, където също може да се улови всичко. „Отиваме за 3-4 дни с пълно оборудване. Преспиваме в палатки, а за риболова ползваме и лодки. Носим си храна и всичко необходимо за едно добро прекарване сред природата“, казва Косера. Държи да подчертае обаче, че не по-малко важно е след всеки излет да се почистват и събират всички боклуци. Преди време „Ясна поляна“ е бил затворен само заради това нещо. Лично той най-много обича да лови шаран на плувка с щека. Ползва стандартната примамка царевица. Понякога лови и на бял червей, с който постигнал най-странния си улов, за който ще стане дума след малко.
Разбира се, всяко удоволствие си има своята цена. В риболова, освен че трябва да се спазват забраните, е необходим и съответния документ. Едногодишният риболовен билет струва 25 лв. и важи от дата до дата, а за деца до 14-годишна възраст е безплатен. Независимо обаче какъв риболов искате да практикувате, билетът е задължителен. Има и водоеми, в които риболовът е позволен целогодишно. В Бургас това са т. нар. „дупки“, които представляват водоемите около ЛУКойл, както и частните язовири. От тази година за пръв път е вкарана забрана за едри хищници като бялата риба и щуката. „Досега не беше забранена, но по това време, като си хвърля хайвера край брега, мъжките екземпляри излизат в плиткото, за да го охраняват, и поради това са буквално излавяни“, обяснява Косера.
Новата забрана за хищниците започна от 15 март и ще бъде до 30 април. За останалите мирни риби, които не са хищни, забраната важи от 15 април до края на май.
Синът на Слави Косера – Георги, също обича риболова. Той е републикански шампион за младежи до 17 години на язовир „Дъбник“ край Плевен. 27-годишният Георги сега помага в риболовния бизнес на баща си, но напоследък не е ходил за риба.
Спортният риболов също е много интересен. За да се практикува е нужен водоем с голяма стена, за да може да побере между 80 или 100 човека, които са разпределени в четири сектора.
От всички питейни язовири 30% са разрешени за спортен риболов. Състезанията са ежегодни и обикновено се ползват щеки – риболовни пръти с дължина около 14-15 метра, които се разглобяват на няколко части, наречени топсет. Отделният топсет е дълъг около 4 метра. В кухината им е монтирано самото влакно, което е еластично и е различно във всяка част на щеката. Наградните фондове на републиканските първенства са медали и купи. Има и платени турнири, като самите риболовци сами си определят наградната сума според таксите, които налагат помежду си за участие. Миналата година състезание в София осигурило 15 000 лв. на победителя. Иначе най-масовият улов от състезателите са червеноперки, платики, по-рядко и шаран, които по правилник задължително се вадят с кепче. По новия регламент състезанието продължава точно 4 часа. По принцип в спортния риболов се ловят по-дребни риби, най-едрите обикновено са около 2-3 кг. Любопитно е, че след края на всяко състезание уловът се пуска обатно във водата. По време на състезанието участниците ползват 4 метрови живарници, където съхраняват рибата жива.
Единствената риба, която не се зачита на състезания е толстолобът поради огромната му популация.
„От захранките се получава т.нар. петно. Той се събира около него и филтрира – отваря устата и каквото мине – го поглъща. И гола кука би погълнал“, разправя Слави, докато разказва за един от най-необичайните си улови. На язовир „Караисен“ край Велико Търново за един час имал около 30-40, удара от толстолоб докато ловял на бял червей. Именно поради ефекта от петното на захранката той се видял в чудо. Всичките риби били по 4-5 кг парчето. Понеже ловял с щека, не извадил голяма част от тях, за да не счупи пръта.
За сметка на това обаче, скъсал няколко ластика. „На състезания трябва така да си приготвяш захранката, за да не направи петно. Някой път като погледнеш водата от стената, и се вижда толстолобът как чернее на дъното. Ако го привлече захранката, всичко заминава на кино, тъй като гони останалата риба“, казва още рибарят.
В риболовните магазини се придават най-усъвършенствани риболовни захранки за всякакви видове риби – шаран, кефал, червеноперка, платика. Към тях има и добавки, които правят аромата им неустоим дори за човешкия нюх. Повечето протеини имат ухание на ванилия и анасон. Основната смес на захранката се разбърква във вода и се слагат добавките. Получава се тесто, което се хвърля във водата. Ако разстоянието до плувката е по – далеч, се ползват специални уреди като прашки, които могат да мятат топка с големина на портокал на около 30-40 метра във водоема. Днес захранките са неизменна част от арсенала на сериозните рибловци. Майсторлъкът е да привлечеш само желаната риба, без други „вредители“, изтъкват риболовци.
Като цена риболовът е хоби по възможностите за всеки джоб.
Както казва популярният Косер – за риба можеш да отидеш и с оборудване за 20 лв. Има евтини макари и риболовни пръти, с които можеш да имаш гарантиран успех с малко повече късмет. По-скъпата екипировка съответно е и по-качествена. Има вносни макари и пръти от различни карбонови материали за различен вид риболов. По-високи обаче са цените на наложилите се в бранша щеки. Средно една хубава щека струва между 700 и 1000 лв. Щеката на Косера е 2700 лв., но в магазина му има и такива над 4000 лв. Едни от най-хубавите риболовни щеки се произвеждат в Италия и са от карбон. Най-добрите марки са „Дайва“, „Шимано“, „Мавер“.
„Самата екипировка е важна, но над всичко е желанието и мотивацията на хората. Заради кризата се промениха много неща, турнирите също я усетиха и намаляха. Но кое, ако не риболовът, може да накара хората да се усмихнат в тези трудни времена и да релаксират ежедневието си сред природата…“, казва Слави. Той съветва бургазлии с настъпващите топли дни да се възползват от магията на релаксиращото хоби, докато още не са влезли в сила риболовните забрани.

Проблемът с бракониерите

Както е съществувал и преди 20 години, така си го има и днес, твърдят изрядните риболовци. Преди години на Мандра, където най-масово ловят риба бургазлии, популацията е била в пъти повече.
„Неприятно е, но ги има. Наскоро правехме турнири тук, ловяхме каракуди, шарани. Ходехме за два дена. През първия си подготвяхме обстановката и захранвахме водоема. Около 100 човека захранваме с близо 600 кг общо, което ни излиза доста скъпо. Още вечерта обаче бракониери идваха с 3-километрови мрежи и обираха всичко. Сигнализираме много пъти и глобите са доста големи, но винаги ги има. Голяма беда са. Заради тях рибата не може да се развъжда“, обясни Косера.
Самото наличие на малокалибрени риби от големите видове в магазините за прясна риба само по себе си говори за масовото им излавяне. Хубавото в ситуацията е, че държавните институции успяват да налагат някакъв контрол над масовото им „грабене“. Глобите за нередовните риболовци без билет са в размер на 500 лв.

• Преглеждания на статията: 4 516