Решението да си вземете нова котка или котенце е много вълнуващо, дори малко плашещо. При вземането на подобни значими решения е необходимо да съберете колкото е възможно повече информация. Трябва да прецените дали котката ще се впише във вашия начин на живот. Дали ще си вземете котенце или зряла котка? Дали предпочитате чистокръвна или смесена порода? Избирайте внимателно…

Котките се разпределят в четири групи: дългокосмести, полудългокосмести, късокосмести и ориенталски. Зад всяка порода има трибуквена номерация.

Европейска късокосместа котка

Европейските котки започнали обособяването си като порода още от римско време. Когато през 70-те години на миналия век в Англия започнали да се провеждат фелиноложки изложби, селекционерите обърнали внимание преди всичко на местните туземни котки и започнали селекционна работа с тях още от 1870 г. В първата специализирана книга, датираща от 1889 г., те вече били описани под името британски късокосмести котки. След този период обаче били изместени от станалите по-пулярни и ефектни персийски и сиамски котки. През 1892 г. на лондонската фелиноложка изложба за първи път били демонстрирани тигрови европейски късокосмести котки, които на фона на пищните персийски котки останали незабележими за вниманието на публиката.

Обикновено за породите котки съществуват най-различни предания, които понякога дори си противоречат. Котката от остров Ман не прави изключение - за нея се разказват немалко легенди. Все пак появата на безопашати котки запалва веднага въображението и любопитството на хората, които са свикнали с дългата мека опашка постоянно да се мотае около краката им. А когато тя липсва?
Такива породи се срещат на няколко места по света. Някои изследователи смятат, че животните, за които става дума по-долу, са се спасили от потъващ галеон на испанската армада, който при буря се разбил при о-в Ман. Други познавачи са на мнение, че английски моряци направо са ги пренесли на острова чак от Япония, където живее местен вид късоопашата котка. "Японката" е тип "бобтейл" - както и при кучетата, този термин означава, че тя не е съвсем лишена от опашка.

Девон рекс

Девон рексът се отличава със здраво, стройно, мускулесто тяло със средни размери, широк гръден кош и грациозна шия. Главата е с триъгълна форма, изразени скули и масивно подбрадие. Носът е къс и има ясно изразен стоп, а челото е скосено. Ушите са големи, широки в основата и със закръглени краища, изцяло покрити с гъсти коприненоподобни косми с окосмени или без космено покритие кожни гънки в задната част на ушната раковина (т. нар. “шалче в ухото”). Очите са широко поставени, големи, с бадемовидна форма, леко удължени в посока към ушите. Цветът им трябва да хармонира с обагрянето на козината - жълт или зелен.

Крайниците на девон рексът са дълги и стройни, като задните са по дълги от предните, а лапите са средно големи с овална форма. Опашката е тънка, дълга, заострена накрая, покрита с гъсти, къси косми. Козината се състои от къси, нежни, меки и къдрави косми, с подкосмие. Вибрисите са силно развити, средно дълги и вълнисти. Окраската може да бъде разнообразна. Котки със сиамска окраска са известни като си-рекс, която не е призната от FIFе за отделна порода с изключение на екземплярите със сини очи (т. е. с признаци на сиамска порода).

За недостатъци на породата девон рекс се смятат: оплешивяване, некъдрава козина, много слабо окосмена опашка. Белите петна също се смятат за недостатък (с изключение на костенурковата с бяло).

Цветови варианти - примери :
DRX g 03 - девон рекс синьо-кремав костенурков

Герман Рекс

За родоначалник на породата се смята котката, наречена Лемхен, която била родена във ветеринарната клиника Бух в Берлин през 1957 г. Първоначално била кръстосвана с обикновени котки, а по-късно - с нейните собствени синове. По-късно я кръстосали и с котки от английските породи девон рекс и корниш рекс. На международна фелиноложка изложба за първи път котки от породата били показани през 1970 г. През следващите години няколко котки от тази порода били експортирани на северноамериканския континент, където също дали потомство с вълниста космена покривка. Разделянето на германския рекс като отделна порода от другите рексови котки станало през 1967 г. от английските котешки асоциации, а от американските - едва през 1979 г. Породата е официално регистрирана и от другите международни организации.

Шотландска клепоуха котка

Късокосместата шотландска клепоуха котка е възникнала в резултат на спонтанна мутация в една ферма в Шотландия през 1961 г. фермерът Уилям Рос забелязал сред родените котета едно от тях, което било с подвити уши. В следващите поколения от мутанта се родили още 2 такива котета и станало очевидно, че подвитите уши са доминантен признак, който се предава по наследство. За отбелязване е, че още в старите книги по естествена история са описвани котки с клепнали уши. Така например още през 1796 г. в английското списание "Юнивърсъл мегазин ъф нолидж енд плежър" се съобщава, че в Китай, където климатът е много мек, се срещат котки с клепнали уши. Един век по-късно моряк, завърнал се от Китай с клепоуха котка твърдял, че там има много такива котки, които китайците отглеждали за храна.

Японски бобтейл

Японският бобтейл е древна порода, известна в Япония още от X в. Изображения на котки с къса опашка може да се срещнат на миниатюри от средновековните японски майстори. През 1940 г. три японски бобтейла, а по-късно още мъжки и женски екземпляри от породата били транспортирани в САЩ, където започнала сериозна селекционна работа по тази уникална порода. През 1970 г. бил създаден стандартът на породата, който бил приет от японската и американската асоциация, а по-късно и от европейските, въпреки че на стария континент породата се среща по-рядко.

Ориенталска късокосместа котка

Ориенталските късокосмести породи произхождат от сиамските котки, поради което имат известна прилика с тях (по екстериор и темперамент), но се отличават по обагрянето на очите. Характерна особеност при тях са яркозелените очи (без жълт оттенък), като яркосини очи имат само белите ориенталски котки. Представителите им се отличават с елегантност и изящност. Днес ориенталската късокосместа котка официално е призната от всички котешки асоциации, в стандарта на които, котките се отличават помежду си предимно по окраската на космената покривка.

Персийската котка е една от най-старите породи котки в света, а името й идва от мястото й на произход-Персия(Иран). На днешно време породата се среща в най-различни цветове, но в резултат на селективното чифтосване лицето на тази порода е станало много плоско, което води до редица здравословни проблеми. Персийската котка е представена на първото котешко шоу в Crystal Palace, Лондон през 1871 год.

Тези котки са най-популярната порода в САЩ, а през 2008 са 5-та най-разпространена порода в света.

Външен вид

Персийските котки са с дълга и гъста козина. За тях са характерни къси крака, ушите им се намират на голямо разстояние едно от друго, имат големи очи. Муцинката им е много малка и не е силно изразена. Въпреки че бялото е цвета, с който се асоциират персийските котки, те също могат да бъдат с най-разнообразна окраска – шарени, сини, златисти и на сиви ивици и тъмни райета.

Темперамент

Персийските котки са известни със своят мил темперамент и лекотата, с която се приспособяват към смяната на обстановката. Те са тихи и свити и, въпреки че не са срамежливи те са доста резервирани. Също така са много нежни и любещи, както и много добри компаньони.

Персийската котка обича спокойствието и е много подходяща за отглеждане в апартамент. Известни са с приятелското си отношение към непознатите, огромна привързаност към собствениците си и чистоплътност, разбира се много добре с деца.

Персийските котки обичат вниманието и това да чувстват възхищението на околните. Не са от тези котки, които непрекъснато подскачат и си играят, даже напротив, те просто предпочитат да хората да им се възхищават, да се излежават и да показват колко са красиви.

Грижи

Тези котки винаги трябва да се държат вкъщи, за да се предпазва козината им, защото ако много често са навън много лесно могат да я повредят. Необходимо е да разресвате котката си почти всеки ден с метален гребен, за да предотвратите образуването на топки от косми. Трябва да къпете котката си редовно и затова е хубаво да й изградите този навик докато е още малка. Всичко това е необходимо, защото за разлика от другите котки, които могат да поддържат козината си сами, тази порода не може.

Здраве и живот

Трябва редовно да водите котката си на ветеринар, за да сте сигурни, че здравословното й състояние е добро. Ако се гледат правилно тези същества могат да живеят до 20-годишна възраст.

Най-големият им и най-често срещан здравословен проблем е този е очите им, те са прекалено големи и на животните може и да им е трудно да ги почистват. Проверявайте ги редовно, за да предотвратите евентуален проблем.

Турска ангорска котка

Ангорските котки са очарователни и изящни домашни любимци. Те имат много привлекателна външност: издължено, гъвкаво тяло и пухкава опашка. Ангората не е от „разговорливите” котки, тя е предана, ласкава, много добре се адаптира към различни условия. За нея няма особено значение дали живее в града или на село, но много обича да се разхожда из дома си. Бдителна, жизнерадостна и умна, тя обича да кокетничи пред публика. Въпреки, че се срещат различни оцветявания на козината й, най-популярен е белият цвят. Но някои бели котки със сини очи може да са с вродена глухота.

КАКВА ТРЯБВА да е истинската турска ангора

Външен вид

Турската ангора е неголяма елегантна и гъвкава котка със суха, клиновидна и сравнително тясна глава, високи скули, почти прав профил. Тя има тънка, клиновидна муцуна с неголямо чело, изящна шия, дълги крайници с малки, почти овални лапи, дълга и заострена опашка, дълга, тънка и почите без подкосъм копринена козина.
Тялото й е със среден размер, издължено, грациозно и гъвкаво. Костната й система е фина, но здрава.
Главата й е със средна големина, широка, напомнящата като форма изящно заострен клин. Носът й е прав.
Шията й е дълга и тънка.
Ушите й са високо поставени, големи и заострени, широки в основата, с кичурчета козина пред основата на ухото.
Очите й са големи, с кръгла или овална форма, леко косо поставени. Независимо от цвета на козината очите на турската ангора трябва да са с кехлибарен цвят, но при кафява или сребристо – черна козина те могат да са зелени или кафяви, а при белите котки – сини или разноцветни (синьо и кехлибарено).

Крайниците й са дълги и масивни, задните са малко по-дълги от предните. Лапите й са малки, овални или кръгли, изящни, със снопчета козина между пръстите.
Опашката й е дълга и извита към края, по-дебела в основата и добре окосмена. При движение се разполага хоризонтално над тялото като понякога дори докосва главата на котката!
Козината на турската ангора е със средна дължина, копринена, леко вълниста (особено на слепоочията). Липсва очакваният гъст и пухкав подкосъм. В долната част на тялото и около шията козината е по-дълга, а по гърба и по муцуната е по-къса.
Окраска: Най-предпочитаният цвят е белият въпреки, че днес са признати и други видове окраска. Особено популярни са черната, синята, шоколадовата и лилавата окраска – едноцветни или с рисунък таби (зонарно оцветяване на косъма). Освен това се срещат оцветявания в червени, костенуркови, светло кафяви тонове и двуцветни комбинации.

Сиамската котка

Сиамската котка е порода домашна котка. Тя е една от първите точно разпознати породи ориенталски котки. Точният произход на породата е неизвестен, но се смята, че произхожда от югоизточна Азия, както и че е потомък на свещени котки в храмовете в Сиам (днес Тайланд). За първи път изображение на такава котка е открито в древен ръкопис от държавата Сиам (т.нар.„Книга със стихове за котките“). До края на 19 в. на практика тези котки остават непознати за останалия свят и се отглеждат единствено в Тайланд, където са познати няколко разновидности на породата, наричани Wichien-maat ("Лунен диамант"). След като са пренесени в Европа и Северна Америка те бързо стават изключително популярни заради необикновения си външен вид. Именно извън тяхната прародина и след интензивни селекции е създаден и видът на съвременната сиамска порода, която по редица признаци доста се отличава от старата порода, която днес е позната като тайска.
Среден до голям ръст. Тегло между 2 и 6 кг. Тялото е издължено и гъвкаво, опашката е със заострен край. Козината е къса и прилепнала към тялото, без подкосъм, като е характерен калърпойнтът - обикновено основният цвят е бял и само главата, лапите и опашката са в различен по-тъмен цвят (изключение правят най-тъмните видове, които са нашарени и по гърба). Допускат се различни нюанси - шоколадово, синьо, рижаво, цвят канела. Малките котета се раждат бели и чак няколко дни по-късно започват да потъмняват като окончателната окраска се появява на около 6-10 месеца. Много сиамски котки имат късогледство, което е била една от отличителните черти на породата и с нея са свързани много легенди. В наше време този генетичен дефект се смята за недостатък, който не се допуска от приетия стандарт на породата.